Постинг
09.06.2012 16:56 -
Картина
Нарисувах те по памет –
сини Очи – честни и чисти.
Устни – познати, меки, лъчисти
Лист след лист...
Скица след скица...
С трепереща длан те рисувам по спомен.
С трепереща длан късам портрета любовен.
Мъртва картина! Погледът пак ще е празен
Моливът почва да става за мене омразен...
Как се рисува блясъкът в твойте Очи?
Как се рисува топлия Глас – който шепти?
Как се рисува допира на Ръцете ти?
Как се рисува ритъма на Сърцето ти?
Хвърлям молива и по памет рисувам в Душата
Там ще останат спомени , крещящи във тишината!
Луната през щората просто наднича –
Във стаята всичко на прекрасна картина прилича!
Следващ постинг
Предишен постинг
Търсене
Блогрол
