Душата ми копнееше за теб -
обичането, нежността и прочие.
Всичко сякаш ми се случваше подред,

Някой бе влязъл в душата ми.
Опита от чувствата,
от въздуха, от хляба,

Има думи ненужни,
но и безвредни.
Има думи успяващи

 
Аз, може би… след време ще ти липсвам.
Някога… и няма да те има в моето - сега...

 Ако ме търсиш, ти ще ме намериш,
Във думите написани, в мълчанието.
Повярвай, за нас все още има време…