Всички дрехи съблякох.

Една не остана.

Пред никой не бях се събличала,

нито показвах душевната рана.

Не за тялото си говоря,

 а за Душата...

Душите по-трудно събличаме –

от телата.

В очите ти – езера,

трябва да се погледна...

Срах ме е... Страх какво ще открия –

че съм ти нужна или непотребна...

Влюбих се...

Не бях го планувала.

По план  -

спокойствието не бих си рискувала.

Нямам нужда от аплодисменти

и от похвали.

Имам нужда от Обич

Това е..