Постинг
12.04.2012 17:54 -
Не оставяйте да замръзне Душата - 3
линк към втора част - iren5.blog.bg/poezia/2012/04/11/ne-ostaviaite-da-zamryzne-dushata.938614
Щом чу тези слова, Разумът надигна глава. Първо си помисли дали на сърдит да играе за малко, но нали е Разум - рече: "Да се губи време ще е жалко!!! Хайде всички тук се съберете, стари дразги оставете И помислете - Някога така се получава на някой му се налага да замине, а на друг на място да остава Но щом иде реч за Приятел дори и да не съм гадател... Може би пък въпрос да не става точно за забрава!?!?! Има в живота моменти когато Човек трябва да остава сам и към своята същност да бъде болезнено прям. Далеч от погледи и лъжливи комплименти. В случаи такива представата за движение и статичност не рядко е малко крива. Тогава Човекът пътува навътре в своето душевно битие а погрешно му се струва че другите са отпътували за къде ли не ! Тогава и остава с грешна представа, че от всички Приятели е изоставен без да подозира че просто насаме със себе си е оставен. Но това не пречи от самотата да тъгува и че е попаднал в безнадеждност да му се струва. Но щом Вярата свети в тъмата има и Надежда за нещата. Вярата ще стопли една гореща Надежда която въглен до въглена ще започне да подрежда. Стъклените сълзи топлината ще стопи и ще се превърнат те в солени капчици както преди. И ще закапят не от мъка, а от радост и нищо че от времето самотно са малко по солени, стигайки до устните от копнеж за нежност овъглени ще са на вкус приятни дори ще предизвикват сладост. Но пък има чар и в тази моментна слабост. Такива моменти ни показват че не сме емоционално стерилни и дори и в слабостта си емоционална можем да бъдем силни." Ами май това е края на историята - тая. Вярата ще стопли една гореща Надежда която въглен до въглена ще започне да подрежда... П.П..Думите на Разума от Rygit назаем са взети... тъй че аплодисментите нека да са за него за тези куплети! Благодаря, на всички които се присъединиха в "играта" за спасяването на Душата.
Щом чу тези слова, Разумът надигна глава. Първо си помисли дали на сърдит да играе за малко, но нали е Разум - рече: "Да се губи време ще е жалко!!! Хайде всички тук се съберете, стари дразги оставете И помислете - Някога така се получава на някой му се налага да замине, а на друг на място да остава Но щом иде реч за Приятел дори и да не съм гадател... Може би пък въпрос да не става точно за забрава!?!?! Има в живота моменти когато Човек трябва да остава сам и към своята същност да бъде болезнено прям. Далеч от погледи и лъжливи комплименти. В случаи такива представата за движение и статичност не рядко е малко крива. Тогава Човекът пътува навътре в своето душевно битие а погрешно му се струва че другите са отпътували за къде ли не ! Тогава и остава с грешна представа, че от всички Приятели е изоставен без да подозира че просто насаме със себе си е оставен. Но това не пречи от самотата да тъгува и че е попаднал в безнадеждност да му се струва. Но щом Вярата свети в тъмата има и Надежда за нещата. Вярата ще стопли една гореща Надежда която въглен до въглена ще започне да подрежда. Стъклените сълзи топлината ще стопи и ще се превърнат те в солени капчици както преди. И ще закапят не от мъка, а от радост и нищо че от времето самотно са малко по солени, стигайки до устните от копнеж за нежност овъглени ще са на вкус приятни дори ще предизвикват сладост. Но пък има чар и в тази моментна слабост. Такива моменти ни показват че не сме емоционално стерилни и дори и в слабостта си емоционална можем да бъдем силни." Ами май това е края на историята - тая. Вярата ще стопли една гореща Надежда която въглен до въглена ще започне да подрежда... П.П..Думите на Разума от Rygit назаем са взети... тъй че аплодисментите нека да са за него за тези куплети! Благодаря, на всички които се присъединиха в "играта" за спасяването на Душата.
ИЗЦЯЛО ПОЗИТИВНА ПОЕЗИЯ И ПРОЗА 7
ИЗЦЯЛО ПОЗИТИВНА ПОЕЗИЯ И ПРОЗА 6
ИЗЦЯЛО ПОЗИТИВНА ПОЕЗИЯ И ПРОЗА 5
ИЗЦЯЛО ПОЗИТИВНА ПОЕЗИЯ И ПРОЗА 6
ИЗЦЯЛО ПОЗИТИВНА ПОЕЗИЯ И ПРОЗА 5
Търсене
Блогрол
