Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
15.11.2012 19:56 - Lubov_pod_rakovina@mail.bg
Автор: iren5 Категория: Лични дневници   
Прочетен: 1795 Коментари: 2 Гласове:
6

Последна промяна: 15.11.2012 20:01

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
линк към втора част - http://iren5.blog.bg/izkustvo/2012/11/15/lubov-pod-rakovina-mail-bg.1020527

Lubov_pod_rakovina@mail.bg
или преведено на български
Раковинната поща на Бог Нептун - част 3

image
Октомври се оказа дъждовен и смръщен
Циганското лято така и не се появи
Беше ми дотегнало от чадъри и уюта къщен
копнеех някой или нещо сивото да разведри?

Бинго! Без повод! Ей така! С приятели решихме…
да пием по едно. Къде, къде? Нейде близо до брега…
Компания на пясъка си свихме…
до огъня стояхме … бъбрихме си за това, за онова.

Защо ли? На! И аз не знам?!
За оставения тъжен лист под раковината им споделих,
и за редчето със думи пет…! Споменах им, че съм се размекнал там
и как човекът, който го е писал, тогава откровено съжалих.

- Написаното бе като за стих, но от кого… не знам –
разказвайки за камъка аз им уточних -
… а думите във листа… те гласяха: „Обичам те където и да си!”
- Е и ?! – прекъсна ме някой.
- Е и?! Е и?! Някак си, почувствах как автора е… много сам!

image

Обичам те която и да си! Във отговор написах аз иии…”
Разказа си да довърша така и не успях.
Идеята за помощ със любов - и моят плам,
посрещнаха присъстващите със неистов смях.

Без свян и срам, въпроси рукнаха поне дузина:
- Чистата любов ли? Това какво е? Я кажи, кажи!?-
нямах време дори да кажа: „Ах!” -
сарказъм-реплики се разлетяха поне от двама, трима.

Авторитетно продължи единия от тях:
- Любовта е не лек, а за контакт причина?
- Любов ли? Това някакво животно ли е или…?
- Да бе! Животно то е! Но вече днес го няма! Не греша нали?

- Бих казал, че си е една емоционална губеща доктрина!
- Я стига бе, любов и то чиста! Тез на мен не ми ги говори!
- Е стига де… сега и вий! Може пък и нейде да я има!
- Да бе!? В някоя си раковина, но днес това е ретро май - уви!

И смях с пръхтене - Ха ха ! Хи хи! Ха, ха! Хи, хи!
И смях та чак и до сълзи - Ха ха! Хи хи! Ха, ха! Хи, хи!

Имах настроение - подигравките преглътнах.
От тогава бе минало месец, месец и половина.
Помолих: „ Нека да отидем! Нека да погледнем!
Защо ли пък на пук на всички ви - отговор да няма…

Ако ли пък не! И ние на камъка ще се подпишем,
за отдих кратък на него ще приседнем,
… не е пък чак такава затра или галимация голяма
… и добре де… ще почерпя ако хода е излишен!”

Щом е за почерпката…тръгнахме веднага ! Движех се последен.


image
Ето го и него!
Вглъбен във своята си горда каменна кубичност!
Изправен край вълните, като татуиран!
С подписи от влюбени покрит.
Нежно пръскаше в околовръст…
топлата си чувствена лиричност,
стоеше си насред ивицата плажна…
красавец, гладък, сив и четвъртит!

Първите се разкрещяха:
Има камък има! И много е квадратен! Точно както казва ! Да, да, да!
Някои изпаднаха дори в словесна неприличност:
Гледай само! Неговата ма…! Все едно е сечен на ръка… ! Ха, ха, ха!

Гласове във утрото ехтяха, а вятърът ги носеше с порив отревист:
„ Да?! С подписи е! Вярно казва! Плажен куб е това на любовта!
Иха! И раковина има… ехее…! Може би е пълна с поетичност, а?
Вярно бе! Тука има нещо като плик?! Охооо… и вътре има лист”

А под раковината наистина - пакетче от салфетки влажни.
Бе като плик непромокаем срещу дъждове…
Думите написани във него за някого са били важни…
А само думи ли са? Или този път са цели редове?

Листа дръпнах. Разтворих го и жадно го зачетох...

От написаното лъхаше на безнадеждна откровеност.
Виж тонът бе малко по-остричък, закачлив и напорист.
Със упрек бе към ширещата се в живота непочтеност,
и с предизвикателство към всеки по нахакан непокист.

- Я го гледай ти?! Наум чете! Я чети на глас, бе! Егоист със егоист!
- А пише ли вътре нещо сладко… за животното… онова?
- За какви животни – попитах нервно – ти пък ми бучиш?
- Не за какви, а за онова изчезналото… За любовта!
- И чети на глас! И да е изразително - ей ! И ясно да звучиш!

image


^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^ „ Обичам те , която и да си...”
Нима? Дори ако съм не Жена, а раковина?
Нима възможно е дори,
И кой си, дето си го писал? И по каква причина?

Намерил си листа, нали?
Прочел си думите... да, много ясно...
А после на майтап почти...
Ми отговаряш...много „класно”.

Бих искала да вярвам, че в Света
Все има някой, който ме обича...
Но този отговор сега...
Май на майтап ми заприлича...

Но ако е истина – прости!
Тогава взимам думите обратно!
„Обичам те която и да си!” –
Признай и ти ...това звучи невероятно…

Iren
^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^


image
Свърших с четенето.
Всички си мълчат!
Няма подигравки.
В играта май сме пат!

Поглеждам, а по раковината следи от червило с формата на устни!
Пресни са! И кристалчета фини с проблясъци от слана по тях искри.
Дали не е наблизо? Дали не е обидена от репликите грустни?
Допрях следите за целувка и усетих как поглед във тила ми се заби.

След жестът мой компанията бе в екстаз и плажът озвучи
Усещането как натрапчиво някой във гърба ме гледа,
изнервящо у мен обаче си остана да стои.
image
Обърнах се на запад и погледнах, към пътеката за джогинг.
А там…женски силует се крие и сякаш че се суети.
Хукнах през глава нагоре със мощта на глътнал допинг,
но беше стръмно. Прекалено се забавих май - уви!
Е… поне за компанията моя неволно станах сутрешна забава.
Все пак се огледах! Наоколо, не виждам никой!
Само от бегачи стъпки, небе,
а долу в ниското тайфата и сърдитото ни есенно море!
Вторачих се в следите морни и встрани видях тогава…
написаното на земята ясно да личи Lubov_pod_rakovina@mail.bg !

image
Прясно е!
Сърцето ми изтръпна! Кръвта в главата ми нахлу - както подобава…
Но после се замислих…дали това е тя?
И адресът електронен за мен ли точно бе?
И изобщо тези раковинни мисли и състоянието ми това,
кой ли вятър влюбен точно тази есен ги довя?
А дали пък не си търся оправдание
във тези свои монолози
за слабостта моментна и за сладкото страдание…
И защо ли „Обичам те където и да си” във моментът онзи
ми прозвуча като излияние за някакво желание…
Еее, ако съм откровен и „Обичам те която и да си”
никак не му противоречи.
Но все пак това не са ли само две реплики…! Или…?!

Rygit
image
...Дали мейла на земята видя...?
Дали ме разбра?
Дали ще ми отговори?
Въпроси много, с отговор –„ Не знам...”
Кое реално бе и кое бе плод на влюбеното ми въображение...?
Но знам... съмнява ли се... човек, често е сам...
И искам да захвърля всичките съмнения, правила, възпитание дори...
И да допиша онова стихотворение...
С посвещение... може би....

 image


Тагове:   море,   есен,   камък,   Никой,   той,   любов,   Някой,   раковина,   тя,


Гласувай:
6



Следващ постинг
Предишен постинг

1. mariniki - прекрасен постинг...
16.11.2012 21:02
поздравявам те, Ирен...
от сърце...
цитирай
2. iren5 - Благодаря!
16.11.2012 23:26
mariniki написа:
поздравявам те, Ирен...
от сърце...

цитирай
Търсене

За този блог
Автор: iren5
Категория: Изкуство
Прочетен: 387594
Постинги: 137
Коментари: 460
Гласове: 1194
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031