Lubov_pod_rakovina@mail.bg или преведено на български Раковинната поща на Бог Нептун - част 2   Линк към първа част http://iren5.blog.bg/lichni-dnevnici/2012/11/14/lubov-pod-rakovina-mail-bg.1020223


Слънце... есенните му лъчи листата на дърветата прегарят, но лятното море е някъде далече... „Обичам те, която и да си...” прочетох в листа мой и... мисълта потече... Уж думи пет от Някой непознат... уж само някакъв си ред, а как душата ми съблече...   „Обичам те която и да си...” Сигурно е странно... за мнозина... Влюбена във Някой – непознат... Все мисля, все си го представям... измислена картина... Възможно ли е да обичаш Някой, без да го познаваш? За да обичаш... трябва ли причина?   „Обичам те, която и да си...” – поражда може би ...въпроси... Не...не питам, защо точно мен... аз искам такава Любов, която не мъка, а щастие носи. Любов, която се просто раздава. Любов, която взаимност не проси.   И сякаш отваря пред мен... да, виждам нови простори... ... подреждам поредния пъзел в главата си... Когато се налага дори и да спори, Но държейки силно ръката ми... Истината да ми говори!

    Дали съм го викала? Може би... да... може би съм го пожелала... Някой, за който да е важно, да вижда усмивка на моето лице... Без да обещава нищо - заедно да сме докато и на двамата ни е приятно и ни е добре!   И на въпроса – „Какво ще правиш?”- зададен от мен... В някое утро споделено... „Ще те обичам и този ден!” – да отговори развеселено... А щастието ми... във този миг в очите му ще бъде отразено...   И си мисля... Ако Той има същото... странно към мене влечение... Ако ме обича, която и да съм... Знак на Съдбата ли е това? Или е просто някакво...Съвпадение? Истина или... сън...   Iren 


Какво ми стана откровено да призная… Ей Бога ми, на ! Честен кръст - и да ме пита някой, наистина не зная.   От едно листче с написани пет думи ще кажеш рукна лава огнетечна и разля се… разля се… по между ни.   … и по между кого? Без образ, глас или нечие описание, само от ред един и моя мислена фантазия, увлякох се по Никой си, в някакво горещо влюбено страдание. Вчера по брега вървя… и сякаш чух любовен шепот между миди?! Врътвам ли? Ще взема наистина да повярвам на китайците, че и само от текст написан, може би излъчват се любовните флуиди.   Ей на Бога ми, наистина не знам дали душата и сърцето ми се бъгват, но имам усещане, някакво такова – феерично и неземно, как нещата хубави и фантастични с тази Никой си вече ми се сбъдват!   Rygit 


Следва продължение...

и красиви стихове се изписват за нея...
и толкова сълзи са изплакани...
развълнува ме, Ирен...

Красиви вълнуващи стихове ...
Поздрави, Ирен !

Ех, тази Любов...поражда може би ...въпроси...
Не...не питам, защо точно мен...
аз искам такава Любов, която не мъка, а щастие носи.
Любов, която се просто раздава. Любов, която взаимност не проси.

Поздравите предполагам са и за двамата?
Ще ги предаде на колегата - стихоплет, дамата...
А нашето стихоплетно решение е...
този пост също да има продължение!