Разказ ли? Аз не мога да пиша хубаво. Умея да рисувам. Но ще ви разкажа, въпреки че сигурно ще прилича повече на мотивационно писмо отколкото на разказ.
Отдавна беше. Преди години. Бях млада...Много млада... Влюбих се. Не в кой да е, а...

 Да прошепнеш „Обичам те”,е като да извикаш – „Вярвам ти!”
Двете за произнасяне лесни не са...
Но ако има на кой да ги кажеш без капка съмнение –

Едно море отново ме прегърна...
Обгърна ме със ласка, приюти ме...
И подари ми лунната пътека...

Не знам дали ще мога хубаво да ги опиша
Той - мъничко момче , тя - русичко момиче...
Понякога на рамото ми каца – Той. В картинката наднича...

"Когато купувате от независим артист, вие купувате повече от просто картина, разказ или песен. Купувате стотици часове експериментиране и хиляди грешки. Купувате дни, седмици, месеци, години неудовлетворение и моменти на истинска наслада...

Подари ми смях ... във очите ти...
Щом го зърна изчезва тъгата
Забрави за среброто в косите ни...

 Как тъжно свири блус Морето... чуваш ли?
Не ми разказвай... Нека да танцуваме!
Аз зная в тиха нощ, че ще го чуя,

 И аз, и ти, и той... сме просто хора.
Тук търсим своят път... (както в гората),
Но други често съдим без умора...

Мислех да сънувам лято, 
но попаднах във сънотеката със сънища зимни
и вместо лястовиче ято,

Това е нощ на чудеса...
На сбъднати желания...
и силна лунна светлина...

Снежинка бяла,
край теб танцува,
Да те докосне иска,

Свободата е сестра на любовта.
Презират двете клетви и обричане.
Заченати във грях – живеят без вина.