Всичко прашно навънка изми...

Слънцето пак ни намига,

Гъделичка ни с топли лъчи.

Въздух пълен с прохлада и свежест...

Виж! Отсреща дъга!

Люляков храст  натежал от лилавата прелест,

С аромата замайва глава...

И отново събужда се двора

От това ароматно море

Искам да потъна в простора,

В синевата на наш`то небе...

Ти по детски със мен се закачаш,

Тръсна клонче - посипа ме дъжд

И  листенца – лилави и бели

Се изсипаха изведнъж...

Люлякът днес тържествува,

С аромата си всичко обля...

а пък на мен ми се струва,

че омая ме ти, с любовта!