Постинг
19.03.2012 17:55 -
ВЛЮБЕНА ВЪВ ВЯТЪРА
Автор: iren5
Категория: Поезия
Прочетен: 2937 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 19.03.2012 17:58
Прочетен: 2937 Коментари: 0 Гласове:
1
Последна промяна: 19.03.2012 17:58
Едно момиче се събуди и разбра, във вятъра бе влюбила се тя. Вятър? Вятърничаво звучи. Момиче, я пак си помисли? Вятър? Често е студен, - промяна като мъж ще те захвърли следващия ден. Вятър? С облаци закрива Слънцето в небето. И със студ сковава ти сърцето.
Вятър, който носи бури, дъждове. Какво този вятър ще ти даде? Тя беше решила с него да полети, Но чу гласа му „Не си готова! Спри!” Сякаш дори леко се изкиска. Може би да я нарани му се прииска? Да, да, направо се изсмя. „Първо се научи да вървиш по твърдата земя!”
Момичето се опита с него да говори, опита се дори да спори... На спор не случи, но ето какво научи. Говореше и от небето, как вижда хората и битието. За чувства и мисли неподредени в главите, често объркващи съдбите.
Че ако разбереш себе си, е чудесно... Но знаете ли – никак не е лесно... Момичето го попита – "Кажи нещо за мен?” А той щ отговори - „Сама ще разбереш някой ден! Отговорът не е пред теб, а в теб! Просто продължавай напред! През гора от мисли и чувства ще минеш дори, следвай сърцето си и не се губи...” Искаше да го помоли за помощ сега, но... той просто отлетя... Тогава пътека видя в гората. Малко по малко щ се изясняваха нещата. Все още среща препятствия по пътя свой, все още се чуди накъде да хване след следващия завой. Но за миг не се чуди дори, дали трябва по пътя да продължи. Не знае дали някога ще успее, като вятъра в небето да се рее. Да вижда различни съдби, на различни объркани души. Но ако успее дори една да спаси от пропастта... Коя пък да е тя? Май първо своята душа... Може би ще чуе вятър в този ден и той ще щ каже „Виж, летиш! Без мен! Щом сама си се спасила и за други ще намериш сила!”
Вълнообразно
Няма коментари
Търсене
Блогрол