Постинг
19.02.2014 11:48 -
Неизпратени писма - Не мога да се сбогувам с морето...4
„Не мога да се сбогувам с морето.
То е сякаш да режеш сърце.
Не може да ти бъде отнето,
нещо което вечно ще те зове...”
Eмилия Найденова
Здравей,
Това, че не получаваш писма, не означава, че не ти пиша...
Казваш, че „не мога”, всъщност е - "не искам"... Не споря. Така е. Не искам.
Опитам ли да се сбогувам – в душата нещо ме притиска...
И плисък на вълните чувам... Зове ме и... не мога...
И не искам с морето днес да се сбогувам...
Чуй, то реве... в брега се плиска, да ме последва сякаш е решено....
Зове ме... и нищо че е зима...
Не мога... и не - не искам да избирам!!! Любов си ти... А с него сме едно...
Събличам се, потапям се, усещам хладна ласка... разтварям се...
И че съм част от морето... представям си... Вода съм аз...
Течаща, хладна, чиста... поне за час...
А после при тебе ще се върна... Ако искаш...
То е сякаш да режеш сърце.
Не може да ти бъде отнето,
нещо което вечно ще те зове...”
Eмилия Найденова
Здравей,
Това, че не получаваш писма, не означава, че не ти пиша...
Казваш, че „не мога”, всъщност е - "не искам"... Не споря. Така е. Не искам.
Опитам ли да се сбогувам – в душата нещо ме притиска...
И плисък на вълните чувам... Зове ме и... не мога...
И не искам с морето днес да се сбогувам...
Чуй, то реве... в брега се плиска, да ме последва сякаш е решено....
Зове ме... и нищо че е зима...
Не мога... и не - не искам да избирам!!! Любов си ти... А с него сме едно...
Събличам се, потапям се, усещам хладна ласка... разтварям се...
И че съм част от морето... представям си... Вода съм аз...
Течаща, хладна, чиста... поне за час...
А после при тебе ще се върна... Ако искаш...
Приемам възхитителния риск...Спомен за Х...
САЩ забива нож в гърба на България 6
Из дневника на един щастлив блогър...
САЩ забива нож в гърба на България 6
Из дневника на един щастлив блогър...
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
Търсене
Блогрол