Постинг
08.01.2013 17:32 -
Не сънувах лято
Автор: iren5
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1718 Коментари: 7 Гласове:
Последна промяна: 08.01.2013 17:35
Прочетен: 1718 Коментари: 7 Гласове:
6
Последна промяна: 08.01.2013 17:35
Мислех да сънувам лято,
но попаднах във сънотеката със сънища зимни
и вместо лястовиче ято,
видях прозорци заскрежени и комини димни.
Красиво бе... Покрив ...сякаш завит с пухкаво одеяло под слънчеви лъчи блести Наоколо всичко е чисто и бяло Студена красота от всякъде струи. Дърветата окичени със сребърни ресни, не пеят птици... Видях ... врабчета да подскачат... от страни. Снежинки падат от небето, като замръзнали сълзици. А аз летя... разглеждам снежните картини по стъклата... сякаш съм попаднала в някаква изложба...
Да се нарисува всичко това...мисля си... Дааааааа, трябва талант и ...специална заложба. И отношение... Зимата рисува с Любов по стъклата, гали нежно всяко едно, сякаш е нейна рожба... И докато с мисли вглъбени... разглеждам картините вледенени Там насреща... на едно стъкло...от нечий дъх... Настъпиха промени... „Дали само танца на снежинките наблюдава От вътре...в тъмнината...?” Помислих – „Или се надява... във този зимен ден Любовта да звънне на вратата? А заскрежената картина, как ще се получи... Ако...? Ако... още някой със топлият си дъх се включи?” Престраших се и звъннах ... наруших тишината...
........... Нееее...будилникът е бил... за да го спра си протегнах ръката... И сънят се стопи, ...както снежинка от топлина човешка Трябва да ставам, но защо ли усещам... нечий дъх в косата ми или... съм в грешка?
Красиво бе... Покрив ...сякаш завит с пухкаво одеяло под слънчеви лъчи блести Наоколо всичко е чисто и бяло Студена красота от всякъде струи. Дърветата окичени със сребърни ресни, не пеят птици... Видях ... врабчета да подскачат... от страни. Снежинки падат от небето, като замръзнали сълзици. А аз летя... разглеждам снежните картини по стъклата... сякаш съм попаднала в някаква изложба...
Да се нарисува всичко това...мисля си... Дааааааа, трябва талант и ...специална заложба. И отношение... Зимата рисува с Любов по стъклата, гали нежно всяко едно, сякаш е нейна рожба... И докато с мисли вглъбени... разглеждам картините вледенени Там насреща... на едно стъкло...от нечий дъх... Настъпиха промени... „Дали само танца на снежинките наблюдава От вътре...в тъмнината...?” Помислих – „Или се надява... във този зимен ден Любовта да звънне на вратата? А заскрежената картина, как ще се получи... Ако...? Ако... още някой със топлият си дъх се включи?” Престраших се и звъннах ... наруших тишината...
........... Нееее...будилникът е бил... за да го спра си протегнах ръката... И сънят се стопи, ...както снежинка от топлина човешка Трябва да ставам, но защо ли усещам... нечий дъх в косата ми или... съм в грешка?
просто зимно вълшебство...
поздрав, Ирен... за теб..
цитирайпоздрав, Ирен... за теб..
ще ме накараш да заобичам зимата.
Поздрави!
цитирайПоздрави!
Красиво и нежно!...
цитирайmariniki написа:
просто зимно вълшебство...
поздрав, Ирен... за теб..
поздрав, Ирен... за теб..
Природата е вълшебница... така всичко променя, рисува...
didoignatov написа:
ще ме накараш да заобичам зимата.
Поздрави!
Поздрави!
Във всички сезони има красота...
Е, това, че я виждам... не ми пречи да мечтая за лято и сега...
mt46 написа:
Красиво и нежно!...
Много е красиво!
Хареса ми!
цитирайХареса ми!
Търсене
Блогрол