Хората търсят ..половинката си, за да създадат едно цяло.
Но, когато я намират, губят ..главата си.
Изводът е, че на човека винаги нещо ..не му стига

прочетено нейде в  Нета


А на мен ...
Достатъчно ми е...
Да зная , че те има...
Че си добре...
Да те усещам...
Със снега през зимата...
Във Вятъра през лятото...
Във синьото на пролетно небе...
А есента ...
Във шумата на паднали листа...


В мъглата...
Дори в навъсеното облачно небе...
Достатъчно ми е ...
„Здравей!” да кажеш...
Да ме погъделичкаш, лекичко да ме погалиш...
Да ме разсмееш, да ми се усмихнеш...
Достатъчно ми е ...
Че те сънувах...
Разхождаме се заедно по Шанз-Елизе...



Да, да...и после пихме...
някъде край Сена...
Заедно кафе...
Достатъчно ми е ...
Снощи...
И ... повече от „много е добре”...
Достатъчно ми е ...
да правя с тебе простички неща...
Достатъчно ми е ...
че те обичам...
не знам защо...
но...казвайки го...
... сричам...
достатъчно ми е ... 

за да сигнем да тази достатъчност, Ирка :*
Много хубаво стихо!

прозвучаха думите ти в душата ми... и може ли,
кажи ми сега, да не те обича човек... бъди
щастлива, Ирен...

Това...достатъчно ми е...

Какво му трябва на човек...
...да има за какво да се усмихваш; да знаеш, че някой мисли за теб, макар и от разстояние; да намериш сутрин мелодия за деня си; да я споделиш...