Постинг
15.11.2012 19:56 -
Lubov_pod_rakovina@mail.bg
Автор: iren5
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1796 Коментари: 2 Гласове:
Последна промяна: 15.11.2012 20:01
Прочетен: 1796 Коментари: 2 Гласове:
6
Последна промяна: 15.11.2012 20:01
линк към втора част - http://iren5.blog.bg/izkustvo/2012/11/15/lubov-pod-rakovina-mail-bg.1020527
Lubov_pod_rakovina@mail.bg
или преведено на български
Раковинната поща на Бог Нептун - част 3
Октомври се оказа дъждовен и смръщен
Циганското лято така и не се появи
Беше ми дотегнало от чадъри и уюта къщен
копнеех някой или нещо сивото да разведри?
Бинго! Без повод! Ей така! С приятели решихме…
да пием по едно. Къде, къде? Нейде близо до брега…
Компания на пясъка си свихме…
до огъня стояхме … бъбрихме си за това, за онова.
Защо ли? На! И аз не знам?!
За оставения тъжен лист под раковината им споделих,
и за редчето със думи пет…! Споменах им, че съм се размекнал там
и как човекът, който го е писал, тогава откровено съжалих.
- Написаното бе като за стих, но от кого… не знам –
разказвайки за камъка аз им уточних -
… а думите във листа… те гласяха: „Обичам те където и да си!”
- Е и ?! – прекъсна ме някой.
- Е и?! Е и?! Някак си, почувствах как автора е… много сам!
Обичам те която и да си! Във отговор написах аз иии…”
Разказа си да довърша така и не успях.
Идеята за помощ със любов - и моят плам,
посрещнаха присъстващите със неистов смях.
Без свян и срам, въпроси рукнаха поне дузина:
- Чистата любов ли? Това какво е? Я кажи, кажи!?-
нямах време дори да кажа: „Ах!” -
сарказъм-реплики се разлетяха поне от двама, трима.
Авторитетно продължи единия от тях:
- Любовта е не лек, а за контакт причина?
- Любов ли? Това някакво животно ли е или…?
- Да бе! Животно то е! Но вече днес го няма! Не греша нали?
- Бих казал, че си е една емоционална губеща доктрина!
- Я стига бе, любов и то чиста! Тез на мен не ми ги говори!
- Е стига де… сега и вий! Може пък и нейде да я има!
- Да бе!? В някоя си раковина, но днес това е ретро май - уви!
И смях с пръхтене - Ха ха ! Хи хи! Ха, ха! Хи, хи!
И смях та чак и до сълзи - Ха ха! Хи хи! Ха, ха! Хи, хи!
Имах настроение - подигравките преглътнах.
От тогава бе минало месец, месец и половина.
Помолих: „ Нека да отидем! Нека да погледнем!
Защо ли пък на пук на всички ви - отговор да няма…
Ако ли пък не! И ние на камъка ще се подпишем,
за отдих кратък на него ще приседнем,
… не е пък чак такава затра или галимация голяма
… и добре де… ще почерпя ако хода е излишен!”
Щом е за почерпката…тръгнахме веднага ! Движех се последен.
Ето го и него!
Вглъбен във своята си горда каменна кубичност!
Изправен край вълните, като татуиран!
С подписи от влюбени покрит.
Нежно пръскаше в околовръст…
топлата си чувствена лиричност,
стоеше си насред ивицата плажна…
красавец, гладък, сив и четвъртит!
Първите се разкрещяха:
Има камък има! И много е квадратен! Точно както казва ! Да, да, да!
Някои изпаднаха дори в словесна неприличност:
Гледай само! Неговата ма…! Все едно е сечен на ръка… ! Ха, ха, ха!
Гласове във утрото ехтяха, а вятърът ги носеше с порив отревист:
„ Да?! С подписи е! Вярно казва! Плажен куб е това на любовта!
Иха! И раковина има… ехее…! Може би е пълна с поетичност, а?
Вярно бе! Тука има нещо като плик?! Охооо… и вътре има лист”
А под раковината наистина - пакетче от салфетки влажни.
Бе като плик непромокаем срещу дъждове…
Думите написани във него за някого са били важни…
А само думи ли са? Или този път са цели редове?
Листа дръпнах. Разтворих го и жадно го зачетох...
От написаното лъхаше на безнадеждна откровеност.
Виж тонът бе малко по-остричък, закачлив и напорист.
Със упрек бе към ширещата се в живота непочтеност,
и с предизвикателство към всеки по нахакан непокист.
- Я го гледай ти?! Наум чете! Я чети на глас, бе! Егоист със егоист!
- А пише ли вътре нещо сладко… за животното… онова?
- За какви животни – попитах нервно – ти пък ми бучиш?
- Не за какви, а за онова изчезналото… За любовта!
- И чети на глас! И да е изразително - ей ! И ясно да звучиш!
^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^ „ Обичам те , която и да си...”
Нима? Дори ако съм не Жена, а раковина?
Нима възможно е дори,
И кой си, дето си го писал? И по каква причина?
Намерил си листа, нали?
Прочел си думите... да, много ясно...
А после на майтап почти...
Ми отговаряш...много „класно”.
Бих искала да вярвам, че в Света
Все има някой, който ме обича...
Но този отговор сега...
Май на майтап ми заприлича...
Но ако е истина – прости!
Тогава взимам думите обратно!
„Обичам те която и да си!” –
Признай и ти ...това звучи невероятно…
Iren ^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^
Свърших с четенето.
Всички си мълчат!
Няма подигравки.
В играта май сме пат!
Поглеждам, а по раковината следи от червило с формата на устни!
Пресни са! И кристалчета фини с проблясъци от слана по тях искри.
Дали не е наблизо? Дали не е обидена от репликите грустни?
Допрях следите за целувка и усетих как поглед във тила ми се заби.
След жестът мой компанията бе в екстаз и плажът озвучи
Усещането как натрапчиво някой във гърба ме гледа,
изнервящо у мен обаче си остана да стои.
Обърнах се на запад и погледнах, към пътеката за джогинг.
А там…женски силует се крие и сякаш че се суети.
Хукнах през глава нагоре със мощта на глътнал допинг,
но беше стръмно. Прекалено се забавих май - уви!
Е… поне за компанията моя неволно станах сутрешна забава.
Все пак се огледах! Наоколо, не виждам никой!
Само от бегачи стъпки, небе,
а долу в ниското тайфата и сърдитото ни есенно море!
Вторачих се в следите морни и встрани видях тогава…
написаното на земята ясно да личи Lubov_pod_rakovina@mail.bg !
Прясно е!
Сърцето ми изтръпна! Кръвта в главата ми нахлу - както подобава…
Но после се замислих…дали това е тя?
И адресът електронен за мен ли точно бе?
И изобщо тези раковинни мисли и състоянието ми това,
кой ли вятър влюбен точно тази есен ги довя?
А дали пък не си търся оправдание
във тези свои монолози
за слабостта моментна и за сладкото страдание…
И защо ли „Обичам те където и да си” във моментът онзи
ми прозвуча като излияние за някакво желание…
Еее, ако съм откровен и „Обичам те която и да си”
никак не му противоречи.
Но все пак това не са ли само две реплики…! Или…?!
Rygit
...Дали мейла на земята видя...?
Дали ме разбра?
Дали ще ми отговори?
Въпроси много, с отговор –„ Не знам...”
Кое реално бе и кое бе плод на влюбеното ми въображение...?
Но знам... съмнява ли се... човек, често е сам...
И искам да захвърля всичките съмнения, правила, възпитание дори...
И да допиша онова стихотворение...
С посвещение... може би....
Lubov_pod_rakovina@mail.bg
или преведено на български
Раковинната поща на Бог Нептун - част 3
Октомври се оказа дъждовен и смръщен
Циганското лято така и не се появи
Беше ми дотегнало от чадъри и уюта къщен
копнеех някой или нещо сивото да разведри?
Бинго! Без повод! Ей така! С приятели решихме…
да пием по едно. Къде, къде? Нейде близо до брега…
Компания на пясъка си свихме…
до огъня стояхме … бъбрихме си за това, за онова.
Защо ли? На! И аз не знам?!
За оставения тъжен лист под раковината им споделих,
и за редчето със думи пет…! Споменах им, че съм се размекнал там
и как човекът, който го е писал, тогава откровено съжалих.
- Написаното бе като за стих, но от кого… не знам –
разказвайки за камъка аз им уточних -
… а думите във листа… те гласяха: „Обичам те където и да си!”
- Е и ?! – прекъсна ме някой.
- Е и?! Е и?! Някак си, почувствах как автора е… много сам!
Обичам те която и да си! Във отговор написах аз иии…”
Разказа си да довърша така и не успях.
Идеята за помощ със любов - и моят плам,
посрещнаха присъстващите със неистов смях.
Без свян и срам, въпроси рукнаха поне дузина:
- Чистата любов ли? Това какво е? Я кажи, кажи!?-
нямах време дори да кажа: „Ах!” -
сарказъм-реплики се разлетяха поне от двама, трима.
Авторитетно продължи единия от тях:
- Любовта е не лек, а за контакт причина?
- Любов ли? Това някакво животно ли е или…?
- Да бе! Животно то е! Но вече днес го няма! Не греша нали?
- Бих казал, че си е една емоционална губеща доктрина!
- Я стига бе, любов и то чиста! Тез на мен не ми ги говори!
- Е стига де… сега и вий! Може пък и нейде да я има!
- Да бе!? В някоя си раковина, но днес това е ретро май - уви!
И смях с пръхтене - Ха ха ! Хи хи! Ха, ха! Хи, хи!
И смях та чак и до сълзи - Ха ха! Хи хи! Ха, ха! Хи, хи!
Имах настроение - подигравките преглътнах.
От тогава бе минало месец, месец и половина.
Помолих: „ Нека да отидем! Нека да погледнем!
Защо ли пък на пук на всички ви - отговор да няма…
Ако ли пък не! И ние на камъка ще се подпишем,
за отдих кратък на него ще приседнем,
… не е пък чак такава затра или галимация голяма
… и добре де… ще почерпя ако хода е излишен!”
Щом е за почерпката…тръгнахме веднага ! Движех се последен.
Ето го и него!
Вглъбен във своята си горда каменна кубичност!
Изправен край вълните, като татуиран!
С подписи от влюбени покрит.
Нежно пръскаше в околовръст…
топлата си чувствена лиричност,
стоеше си насред ивицата плажна…
красавец, гладък, сив и четвъртит!
Първите се разкрещяха:
Има камък има! И много е квадратен! Точно както казва ! Да, да, да!
Някои изпаднаха дори в словесна неприличност:
Гледай само! Неговата ма…! Все едно е сечен на ръка… ! Ха, ха, ха!
Гласове във утрото ехтяха, а вятърът ги носеше с порив отревист:
„ Да?! С подписи е! Вярно казва! Плажен куб е това на любовта!
Иха! И раковина има… ехее…! Може би е пълна с поетичност, а?
Вярно бе! Тука има нещо като плик?! Охооо… и вътре има лист”
А под раковината наистина - пакетче от салфетки влажни.
Бе като плик непромокаем срещу дъждове…
Думите написани във него за някого са били важни…
А само думи ли са? Или този път са цели редове?
Листа дръпнах. Разтворих го и жадно го зачетох...
От написаното лъхаше на безнадеждна откровеност.
Виж тонът бе малко по-остричък, закачлив и напорист.
Със упрек бе към ширещата се в живота непочтеност,
и с предизвикателство към всеки по нахакан непокист.
- Я го гледай ти?! Наум чете! Я чети на глас, бе! Егоист със егоист!
- А пише ли вътре нещо сладко… за животното… онова?
- За какви животни – попитах нервно – ти пък ми бучиш?
- Не за какви, а за онова изчезналото… За любовта!
- И чети на глас! И да е изразително - ей ! И ясно да звучиш!
^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^ „ Обичам те , която и да си...”
Нима? Дори ако съм не Жена, а раковина?
Нима възможно е дори,
И кой си, дето си го писал? И по каква причина?
Намерил си листа, нали?
Прочел си думите... да, много ясно...
А после на майтап почти...
Ми отговаряш...много „класно”.
Бих искала да вярвам, че в Света
Все има някой, който ме обича...
Но този отговор сега...
Май на майтап ми заприлича...
Но ако е истина – прости!
Тогава взимам думите обратно!
„Обичам те която и да си!” –
Признай и ти ...това звучи невероятно…
Iren ^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^
Свърших с четенето.
Всички си мълчат!
Няма подигравки.
В играта май сме пат!
Поглеждам, а по раковината следи от червило с формата на устни!
Пресни са! И кристалчета фини с проблясъци от слана по тях искри.
Дали не е наблизо? Дали не е обидена от репликите грустни?
Допрях следите за целувка и усетих как поглед във тила ми се заби.
След жестът мой компанията бе в екстаз и плажът озвучи
Усещането как натрапчиво някой във гърба ме гледа,
изнервящо у мен обаче си остана да стои.
Обърнах се на запад и погледнах, към пътеката за джогинг.
А там…женски силует се крие и сякаш че се суети.
Хукнах през глава нагоре със мощта на глътнал допинг,
но беше стръмно. Прекалено се забавих май - уви!
Е… поне за компанията моя неволно станах сутрешна забава.
Все пак се огледах! Наоколо, не виждам никой!
Само от бегачи стъпки, небе,
а долу в ниското тайфата и сърдитото ни есенно море!
Вторачих се в следите морни и встрани видях тогава…
написаното на земята ясно да личи Lubov_pod_rakovina@mail.bg !
Прясно е!
Сърцето ми изтръпна! Кръвта в главата ми нахлу - както подобава…
Но после се замислих…дали това е тя?
И адресът електронен за мен ли точно бе?
И изобщо тези раковинни мисли и състоянието ми това,
кой ли вятър влюбен точно тази есен ги довя?
А дали пък не си търся оправдание
във тези свои монолози
за слабостта моментна и за сладкото страдание…
И защо ли „Обичам те където и да си” във моментът онзи
ми прозвуча като излияние за някакво желание…
Еее, ако съм откровен и „Обичам те която и да си”
никак не му противоречи.
Но все пак това не са ли само две реплики…! Или…?!
Rygit
...Дали мейла на земята видя...?
Дали ме разбра?
Дали ще ми отговори?
Въпроси много, с отговор –„ Не знам...”
Кое реално бе и кое бе плод на влюбеното ми въображение...?
Но знам... съмнява ли се... човек, често е сам...
И искам да захвърля всичките съмнения, правила, възпитание дори...
И да допиша онова стихотворение...
С посвещение... може би....
Търсене
Блогрол