Постинг
14.11.2012 18:40 -
Lubov_pod_rakovina@mail.bg
Автор: iren5
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1438 Коментари: 4 Гласове:
Последна промяна: 15.11.2012 09:17
Прочетен: 1438 Коментари: 4 Гласове:
3
Последна промяна: 15.11.2012 09:17
Lubov_pod_rakovina@mail.bg
или преведено на български
Раковинната поща на Бог Нептун - част 1
Привлича ме брега... И сякаш с някой имам среща...
Вълните тихо шепнат – Там е Той...
Сега заспивам... може във съня си да Го срещна
И да му кажа – Тази нощ при мен постой...
А август свършва вече ...Идва есен...
Навява мъничко тъга...
Чух птичи крясък ...морска песен...
Една прегръдка силна ...Небеса!!!
Лист взимам ... да Му пиша...
Започвам... дума, две...сега са пет...
Опитвам ...ала сякаш сричам...
Как искам Той да драсне някой ред...
Измислен диалог това е, зная
Само Вятърът със мене е сега ...
Измъкна от ръката ми листа накрая
за да го гоня по брега.
Iren
Септември започна… и както винаги е топъл!
Вярно - лятото знойно, тежко и горещо бе…
Отгде ли мисълта довя ми този носталгичен вопъл…
Може би емоции… Е! Като на всяко море.
Пристъпвам унило по залез край брега
и тъга в главата ми все се върти ли, въртиии…
Отпъждам я нервно, махвайки с ръка.
… поглеждам! А до мен бездомно куче върви.
Няма по плажа ни млади, ни стари, ни туристи.
Няма кокал, подхвърлен до моста въжен.
И двамата с псето го даваме уж оптимисти
нооо… кой от кой сме май от тъжен по-тъжен.
Камък на брега стои особен - четвъртит.
Със подписи безброй от всичките страни.
Странен - и сякаш с любов навътре пропит…
напомня ми, защо ли, за слънчевите дни.
Я! Нещо върху него нервно шуморли
Виж ти! Лист хартиен - затиснат с раковина…
Фрр - Фрр… от вятъра морски трепти ли, трепти.
Ха! Писано има… Да! На другата му половина.
Мдаа… Вече го чета. Такааа… Опит за стих.
Има идея във него, но пък няма и цял ред…
Сякаш обаче копнеж се усеща - нежен и тих.
Хмм! Топло звучи… И то само в думи пет!?
Иии… аз реших да отвърна с нещо като куплет.
Но написах само: „Обичам те, която и да си”
Еее! Съюзът е един в повече! Но думите са пет.
И е кратко! Но от мъка все някой може да спаси!
Листа върнах на камъка - под раковината обратно.
Знам ли? Може пък да поиска и да ми отговори.
Ако на моето: ”Обичам те!” - ДВАМА е общото му кратно,
да ми пише точно Тя - и възможно даже ми се стори.
Rygit
Следва продължение...
Линк втора част http://iren5.blog.bg/izkustvo/2012/11/15/.1020527
или преведено на български
Раковинната поща на Бог Нептун - част 1
Привлича ме брега... И сякаш с някой имам среща...
Вълните тихо шепнат – Там е Той...
Сега заспивам... може във съня си да Го срещна
И да му кажа – Тази нощ при мен постой...
А август свършва вече ...Идва есен...
Навява мъничко тъга...
Чух птичи крясък ...морска песен...
Една прегръдка силна ...Небеса!!!
Лист взимам ... да Му пиша...
Започвам... дума, две...сега са пет...
Опитвам ...ала сякаш сричам...
Как искам Той да драсне някой ред...
Измислен диалог това е, зная
Само Вятърът със мене е сега ...
Измъкна от ръката ми листа накрая
за да го гоня по брега.
Iren
Септември започна… и както винаги е топъл!
Вярно - лятото знойно, тежко и горещо бе…
Отгде ли мисълта довя ми този носталгичен вопъл…
Може би емоции… Е! Като на всяко море.
Пристъпвам унило по залез край брега
и тъга в главата ми все се върти ли, въртиии…
Отпъждам я нервно, махвайки с ръка.
… поглеждам! А до мен бездомно куче върви.
Няма по плажа ни млади, ни стари, ни туристи.
Няма кокал, подхвърлен до моста въжен.
И двамата с псето го даваме уж оптимисти
нооо… кой от кой сме май от тъжен по-тъжен.
Камък на брега стои особен - четвъртит.
Със подписи безброй от всичките страни.
Странен - и сякаш с любов навътре пропит…
напомня ми, защо ли, за слънчевите дни.
Я! Нещо върху него нервно шуморли
Виж ти! Лист хартиен - затиснат с раковина…
Фрр - Фрр… от вятъра морски трепти ли, трепти.
Ха! Писано има… Да! На другата му половина.
Мдаа… Вече го чета. Такааа… Опит за стих.
Има идея във него, но пък няма и цял ред…
Сякаш обаче копнеж се усеща - нежен и тих.
Хмм! Топло звучи… И то само в думи пет!?
Иии… аз реших да отвърна с нещо като куплет.
Но написах само: „Обичам те, която и да си”
Еее! Съюзът е един в повече! Но думите са пет.
И е кратко! Но от мъка все някой може да спаси!
Листа върнах на камъка - под раковината обратно.
Знам ли? Може пък да поиска и да ми отговори.
Ако на моето: ”Обичам те!” - ДВАМА е общото му кратно,
да ми пише точно Тя - и възможно даже ми се стори.
Rygit
Следва продължение...
Линк втора част http://iren5.blog.bg/izkustvo/2012/11/15/.1020527
красиво поднесени...
наслада за душата... поздравявам те, Ирен...
от сърце...
цитирайнаслада за душата... поздравявам те, Ирен...
от сърце...
mariniki написа:
красиво поднесени...
наслада за душата... поздравявам те, Ирен...
от сърце...
наслада за душата... поздравявам те, Ирен...
от сърце...
Авторите са двама този път... опит за някакво общо творчество.И ...следва продължение...
Сега заспивам... може във съня си да Го срещна...
Много е хубаво.
цитирайМного е хубаво.
didoignatov написа:
Сега заспивам... може във съня си да Го срещна...
Много е хубаво.
Много е хубаво.
По естествено е да те грабнат ....думите и мислите на някоя жена...
А "мъжката" партия...може би жени ще кажат за нея подобни слова. :-Р
Търсене
Блогрол