И после... след дългият ден, след градското тичане Отново си с мен, отново е залез и време за нежно обичане... Брегът греховно във огнени багри гори... Слънце... любовно гали Света със последните свои лъчи... Чух го .... каза – „Пожелай си нещо СЕГА!” а после зад хоризонта се скри...

ако не е тайна...
Хубав стих.
Поздрави!

...Пожелах си любов до последната моя година...
...Пожелах поглед силен и лазеща по гръбнака ми тръпка ...
...Пожелах си всяко сърце до вълните - да тупти за двамина...

е това залезно време...за нежно обичане...
бъди щастлива, Ирен...най-сърдечен...
за теб..