На разсъмване, пристанах на Вятъра... Да, да ...днес сутринта... Закачливо разроши косата ми и ми шептеше едва...   Трепетно, пеперудено, тяло с целувки покри... Погледна - лилаво и ...влюбено и росата от мене изпи...   Галеше нежно лицето ми... Понесе ме на ръце... С ласки докосна сърцето ми... Ах, този Вятър... от къде ли се взе?   После остави ме любена...на земята...сама... Аз се огледах ... и знаеш ли... Слънцето бавно над хоризонта изгря... 

Много въздействащо!
Благодаря ти, Ирен!

че ми се прииска да съм вятъра :-*
Поздрав!

какви красиви усещания извиква в душите ни...
почувствах го и аз... поздравявам те, Ирен..
за прелестния стих... сърдечно..

И на ... Вятъра, който прави с мен чудеса...
quote=erato7]Много въздействащо!
Благодаря ти, Ирен![/quote]

Еее, Вятърът от една година,
по- особено място в сърцето ми има...
Флирт мимолетен не е навярно...
А съм се влюбила безнадежно и трайно...;-)))

И аз имам нещо за Вятъра, но съм го публикувал на друго място...

Освен да го потърся! ; - ))))

Поздрави !