Сутрин те виждам как сядаш в колата И  си слагаш ... очилата... Очила ама какви само! Две сърца... А косата ти! Как  се спуска по дясното рамо...
 Не искам да те гледам във колата, А боса да стъпваш в тревата... Очилата ми харесват – признавам, Но искам погледът ти искам  по-добре аз да познавам.



  Трепетно сърцето твое да пулсира, Аа ръката ти букет от цветя да събира. Да виждал съм те и така, мисля, че през пролетта.
 А сега всяка сутрин ти виждам аз очилата, когато минаваш покрай мен със колата. Леле.... всичко това звучи много банално! А за момче! Аууу,  толкова емоционално! Направо скандално...  

  Какво да измисля...  Какво да измисля, сега... Да, утре като минеш .... не, не няма да ти подаря цветя... Не, не няма да ти се хвърля на врата... Въпреки, че искам да те хвана за ръка...
 Сетих се! Ще ти се присмея на очилата! А ако си пеша – ще ти дръпна и косата! Така че съм влюбен няма да разбереш, А аз ще чакам да те зърна, когато се прибереш. 



 

вълнуващи поетични мигове...
поздравявам те...